Екранно време? или Да отзвъниш каюбаната

 Здравейте, 

приятели, познати и непознати ✨

Ако ме следите, знаете, че тази година спрях да пия, спрях да пуша и започнах много нови полезни навици, но в духа на този октомврийски сезон, този т. нар. Sober October, имам желанието да започна нещо ново, а това неминуемо означава да прекратя нещо. 

Та-а, след като основните лоши навици са вече изкоренени от ежедневието на моето семейство - нямаше как да не се сетя за следващия лош навик, а именно - екраните.

Ние със Слави сме големи хора (пък и  доста различни) така че за него това изобщо не е предизвикателство,  а за мен - е, но мога да се ограничавам. За децата ни от друга страна беше нещо съвсем ново.

Въпреки че вкъщи няма (няма и да има!) телевизор, екраните влязоха в техните животи много рано, когато Слави се оперира (кръст) и се наложи да лежи известно време. Като повечето родители оттам насетне аз все намирах оправдания - "Те вече са свикнали."; "Не можеш да отзвъниш камбаната!"; "От компютърните игри и сърфирането можеш да научиш много неща." и т.н., и т.н.

Много се надявам, ако някой родител чете това, то да му е полезно да чуе и от мен:

Детето ще има достатъчно екрани в живота си и без да му се разрешават вкъщи като малко.

Детето свиква само за няколко дни, че вече няма право на екрани и настроението му е видимо по-добро!

Детето е по-здраво, по-фокусирано и по-щастливо без екрани!

Ние играем повече с децата без екрани!

Семейството ни прекарва пълноценно време заедно без екрани!

Щом аз мога - всеки може!

Бъдете здрави ❤️🤘❤️

От моя екран към твоя 🙂‍↕️